* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболя се млад Гьорги,
млад Георги, младо войниче
във Шумен, в болницата,
та й лежал Георги, та й болял;
пожълтя Георги, почерня,
овиди се, ще умре.
Георги другари думаше:
- Другари, мили, другари,
дайте ми перо и мастило,
на мама перо да пратя.
Георгеви верни другари,
дали му перо и мастило.
Георги си писмо написа
и го на майка си изпрати.
Майка му писмо получи,
в писмото жално пишеше:
"Веднага, мамо, да дойдеш,
на года, мамо на сватба.
Аз съм майко позгоден
за една мома одренченка -
на лице бяла и червена,
на име Маликерова.
Майка му се чуди и мае
каква е тази работа -
туй време сватба става ли,
туй време, военно време.
Отключи пъстри сандъци,
извади тънки дарове,
за Шумен тръгнала.
Като във Шумен стигнала,
на път войници смърт носеха.
Тя на войници думаше:
- Войници, мили бабини,
я си смъртта да снемете
един букет да му подаря;
а като го видела -
той бил нейния син Георги!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.