* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболел се млад Георги
млад Георги, младо войниче,
в Орхание града голема,
в Орханийските болници.
Лежал ми й Георги, болел ми й
до цели ми три месеца,
от нийде абер той нема,
нито от майкя, ни от баща.
Гьоргеви верни другаре,
те на Георги думаа:
- Имаш ли майкя и баща
да додат, да та погледат,
че стават случки секакви?
Георги другаре послуша,
па си писмо написа
на своята майкя рождена:
"По-скоро, майко, да додеш,
че я сам се, мамо, сгодил,
за една мома орханийка,
на снага танка, висока,
на лице бела, червена!"
Майка му писмо получи
и в писмото разбрала:
"По-скоро, мамо, да додеш,
че я сам се, мамо, сгодил
и в недела ще сватба да правя!"
Майка му дари събрала
и за Орхание тръгнала.
Връвела, що е връвела,
стигнала в Орхание в лозята,
седнала да си почине.
Насреща й иде музика,
музика, още войници.
Сама си баба говори:
"По-скоро требва да връва,
младите да си опроста,
доде не са се венчале..."
Не бе сватба със булка,
войници смъртник носеа,
баба войници думаше:
- Я ми умрело сложете,
да викна, да го оплача,
че и я съм син убит имала
в тая пуста Чаталджа.
Кога й умрело туриле -
баба си сина познала,
сина си Гьорги рождени.
Викнала, та й заревала:
- Гьорги ле, рожба мамина,
и батю ти, мамо, убиа
в тая пуста Чаталджа,
сега и тебе загубих!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010