* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболял ми се млад Гьорги
в Шумен града голяма,
в шуменските казарми.
Че лежал Гьорги, че болял
цели ми три месеца
от нийде писмо той няма,
ни от майка Гьорги, ни от баща,
ни от мили братя и сестри.
Гьорги му верни другари,
те на Гьорги думаха:
- Гьорги ле, младо войниче,
я вземи карта пощенска,
напиши писмо и нареди
на твойта стара майчица
да дойде, да те види,
че стават случки всякакви.
Гьорги другари послуша,
че взема, писмо написа,
в писмата Гьорги пишеше:
"Да дойдеш, мамо, да дойдеш
в Шумен града голяма,
язи се, мамо, изгодих
за една мома шуменка,
на снага тънка и висока,
на лице бяла и румена,
на име Манлихерова."
Гьоргева стара майчица,
като си писмо получи,
получи и го прочете,
събрала й разни дарове,
тоз ден на път потеглила.
Вървяла, що е вървяла,
като до Шумен стигнала,
седнала да си почине
и малко хлебец да яде.
Насреща й идва музика,
баба си сама говори:
"Да стана ази, да вървя,
таз сватба дали е Гьоргьова?"
Като си баба срещнала,
то не е сватба с булка,
а най е войнишки смъртник,
баба войници думаше:
- Войници, мади юнаци,
я си смъртника сложете,
да си смъртника оплача,
и аз имам сина убита,
в тази пуста Чаталджа.
Войници смъртник сложиха,
баба си смъртник открила
и си смъртника познала,
викнала, та заплакала:
- Гьорге ле, синко Гьорге ле,
таз ли ти й, мамо, сватбата,
таз ли ти й, мамо, булката?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.