* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболял ми се е млад Георги,
млад Георги, младо войниче
в Шумен града голяма,
в Шуменската болница.
Лежал ми малко не много -
около шест месеца.
От нийде писмо той няма.
Другари Георги дъмаха:
- Защо си толкоз погрознял?
Я вземи карта пощенска,
че напише писмо на мама.
Георги другари послуша
написа писмо на мама.
Кат' го мама получи,
получи и го прочете,
писмото пише, говори:
"Аз се, мамо, посгодих
за една мома шуменка,
на лице - бяла червена,
на снага - тънка и висока,
на име Елеонора."
Много се мама му зарадва,
сбирала дари всякакво
и си за Шумен тръгнала.
Като си града наближи,
много се мама измори,
седнала да си почине,
чула в града свири музика.
Тя си е наум казала:
"По-скоро ази да вървя
тази е сватба Георгиева."
Станала и тръгнала,
среща й иде музика,
тя си умряло водеше,
войници Георги носеха.
Тя на войници думаше:
- Войници, млади момчета,
я си умряло сложете,
че и аз съм умряло имала.
Кога си умряло видяла,
видяла и познала,
викна че заплакала:
- Туй ли ти е, Георге,
сватбата, туй ли ти е булката?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.