* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Имала й мама, имала й,
един го сина, бе, Дачка,
расти го Дачко, порасти,
той за син, той за дъщеря,
де се войната подигна,
бре, Дачко на война ще иде.
Дачкова мила майчица,
тя на Дачка продума:
- Дачко льо, синко Дачко льо,
гъсто ми писма да пишеш,
до мама, синко, до тати.
Че тръгна Дачко, замина.
Вървели, що са вървели,
заминали гора зелена,
наели поле широко,
седнали да си починат,
всичките писма пишева
до майки, още до булки,
Дачко си писмо не пише,
не пише Дачко, не праща.
Дачкова мила майчица
от уракня на уракня ходеше,
все зарад Дачка питаше,
няма ли ги нийде подписан.
Мина се малко, не много,
нали до Одрин стигнали,
всички са в бой влезли,
Дачко са люто ранили
в лявата страна, в сърцето,
Дачко на земя падна,
сладък му език говори:
- Мамо ле, мила майчице,
да дойдеш, да ме обиколиш,
че се аз, мамо, посгодих
за една мома одринка!
Дачковата мила майчица
тез думи като зачула,
като зачула, че стана,
тънко си дари прибрала,
тръгнала й тя да иде.
Вървяла, що е вървяла,
насреща идат войници,
баба войници кат' срещна,
тя на войници продума:
- Де гиди, млади момчета,
я си вий ковчег снемете,
да се с момче аз простя.
Като са ковчег сложили,
ах, ела какво да видиш -
Дачко си в ковчег лежеше,
викнала и заплакала:
- Дачко льо, синко Дачко льо,
ти нъл ме, мама, излъга,
че си се, мама, посгодил,
за една мома одринка...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010