* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболял се млад Георги
във Видина града голям.
Лежал Георги, колко лежал - лек няма.
Георгиеви верни другари,
те си на Георги думали:
- Много си, Георги, почернял,
почернял, още погрознял.
Случки стават всякакви,
я вземи, Георги, бяла хартия и молив
и ситно писмо напиши
до твоята стара майчица,
че си се, Георги, сгодил
във Видина, града голям,
за една мома, мома- Манихерка.
Георги си другари послуша,
взе бяла хартия и молив
и ситно писмо написа
до своята стара майчица,
та го до нея изпрати.
Майка му писмо получила,
от писмо всичко розбрала.
Бързо си дарове стегнала
и за Видина тръгнала.
Вървяла майка що е вървяла,
измина гора зелена,
настало поле широко
и си е майка седнала да си почива.
Отсреща и иде музика,
музика още войници.
Майка си сама говори:
"Това е Георгьовата сватба!"
Тогава си майга тръгнала,
тръгнала и ги срещнала.
Но не била сватба,
а войници смъртник носили.
Като ги е срещнала,
тя на войници думала:
- Я ми сложете умряло,
умряло да го оплачем,
че имам син убит
в тая пуста Чаталджа!
Войници са го свалили
и майка сина си познала,
сина си - Георги- войника.
Викнала да плаче:
- Синко Георге ле, Гьорге ле,
нали ме синко калеса,
на сватба да дойда,
че си се синко сгодил
за една мома видинлийка
на име Манихерка,
но аз, синко, знам,
че сега се сватба не прави,
че сега е време размирно.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010