* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболял ми се млад Георги,
млад Георги, младо войниче,
в Шумен града голяма,
в Шуменската болница.
Лежал ми малко ли, много,
цели ми девет месеца.
Негови верни другари,
те си на Георгя думаха:
- Георге ле, верен другарю,
зле лежиш, Георге, ще умреш;
я вземи писмо напиши
до свойта стара майчица.
И Георги другари послуша,
та взема, писмо написа,
написа още и го изпрати.
Мама му писмо получи,
получи и го прочете.
Писмото пише, нарежда:
"По-скоро, мамо, да дойдеш,
скъпи дарове да купиш,
че аз се, майко, посгодих,
за една мома шуменка,
шуменка, още русенка,
на снага тънка и висока,
на лице бяла и червена,
на име Малинхерова!"
Мама му скъпи дарове накупи
и си за Шумен града тръгнала.
Вървяла, що е вървяла,
минала й гора зелена,
навлязла й в поле широко,
седнала да си почине.
На нея й се дочуло -
камбани леко биеха,
музика жално свиреше.
Мама му пътя продължи,
насреща й музика свиреше,
войници смъртник носеха.
Мама войници думаше:
- Я ми смъртника сложете
аз да си смъртник погледна,
че и аз имам синец кат него...
Войници смъртник сложиха,
мама си сина Гьоргя познала,
викнала, та е заплакала:
- Синко ле Георге, синко ле,
таз ли ти й, Георге, сватбата,
къде ти й, Георге, булчето,
на снага тънка и висока,
на лице бяла и червена,
на име Малинхерова?!
Мама си Георгя оплака
и взема скъпи дарове,
и си войници одари
за Георгиевата сватба,
за булката "Малинхерова"...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010