* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболял ми се млад Георги,
млад Георги, младо войниче
в Шуменските казарми.
Лежал ми Георги, болял ми
цели ми до три месеца.
Георгьови верни другари,
те си Георги придумват:
- Много си, Георги, почернял,
много си, Георги, погрознял,
всичко се, Георги, случава,
я вземи, писмо напиши
до твойта стара майчица -
да дойде да те повиди.
Георги си писмо написа:
"Да дойдеш, мамо, да дойдеш
във Шумен града голяма,
че аз се, мамо, посгодих
за една мома шуменка,
на снага тънка, висока,
на лице бяла, червена,
на име Манихерова."
Майка му писмо получи,
получи и го прочете;
почнала дари да сбира,
сбирала дари, нарича:
- Това за Гьоргева сватба.
Тръгнала е, вървяла,
вървяла, що е вървяла
стигнала Шуменски лозя,
седнала да си почине.
Тръгнала пак да върви,
вървяла, що е вървяла,
насреща й сватба идеше.
Баба си на ум помисли:
"Тази е сватба Гьоргева."
Вървяла, що вървяла,
музика жално свиреше -
войници смъртник носеха.
Баба си на ум помисли:
"Да спра и да почакам,
на смъртник се път не минава."
Тя на войници думаше:
- Войници мили, бабини,
я ми смъртник снемете
ръката да му целуна,
със него да се простя.
Войници смъртника снели,
баба си сина познала,
викнала и заплакала
и на войници се моли:
- Я ми смъртника дайте
дома да го занеса,
във село да го погреба,
сутрин и вечер да ходя,
свещички да му запаля.
Войници смъртник не дадоха;
надолу го понесоха
и там го погребаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.