* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболя ми се млад Гьорги,
млад Гьорги, младо войниче,
в Шумен града голяма,
в Шуменската болница
лежал ми Гьорги, болял ми,
цели ми до три месеца.
Гьорги другари думаши:
- Другари мои, послушни,
вземете бяла хартия,
ах, че си писмо пишете
до мойта стара майчица,
и на писмото пишете,
че съм се сгодил, посгодил,
за една мома шуменка,
на снага тънка висока,
на лице бяла румена,
на име Малихерова.
Другари Гьорги послушват,
вземали бяла хартия
а че си писмо писали,
до Гьоргьовата майчица,
писали и изпратили.
Майка му писмо получи
и си писмото прочете,
и му дрехите събрала
и си на пътя тръгнала.
Вървяла, що е вървяла,
седнала й да си почине
в Шумен между лозята.
Както си баба седеше
среща й иде музика,
войници смъртник носеха
и край бабичка минават.
Бабичка вика войници:
- Войници, млади момчета,
я си смъртника открийте
смъртника да си погледна
да викна да го оплача,
че имам синка аз убит,
във тази пуста Чаталджа.
Като смъртника открили,
като го баба погледна,
ах, че си сина познала,
познала и заплакала.
Плачеше и нареждаше:
- Гьорге ле, синко Гьорге ле,
туй ли вий майка късмета,
баща ти, синко, убиха,
във тази война турската;
батя ти, синко, убиха,
във тази пуста Чаталджа;
а мене, синко, поканваш,
на твойта сватба да дойда,
туй ли ти й, синко, годата,
годата, синко, сватбата!?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.