* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболял ми се млад Гьорги,
млад Гьорги, младо войниче,
в Шумен града голяма.
Че лежа Гьорги, че боля,
боле ми до три седмици.
Гьоргеви верни другари,
те си на Гьорги думаха:
- Вземи си писмо напиши
на твойта стара майчица -
да дойде, да те повиди,
че стават случки всякакви...
Гьорги другари послуша,
че взема бяла хартия,
че взема черлно мастило,
че ситно писмо написа,
до мама си го изпроводи.
Мама му писмо получи,
получи и го прочете:
"По-скоро, мамо, да дойдеш,
събери дари всякакви,
че ази се, мамо, посгодих,
сватове да си даряваш!
Ази се, мамо, посгодих
за една, мамо, шуменка,
на снага е тънка, висока,
на лице бяла, черноока!"
Че се мама му зарадва,
по-скоро дари събрала,
че е за Шумен тръгнала.
Вървяла, що е вървяла,
над Шумен града стигнала,
над Шумен между лозята,
седнала да си почине.
Среща й иде музика,
музика, още войници.
Мама си дума продума:
"Тази е сватба Гьоргев'та,
по-скоро ази да вървя,
да си сватбата посрещна..."
Като ги баба срещнала,
не било сватба Гьогева -
войници умряло носеха.
Баба войници думаше:
- Я ми умряло сложете,
умряло да си оплача,
че ази имам син загинал
във тази пуста Чаталджа!
Войници умряло сложиха;
като го баба открила,
тя е сина си познала,
сина си Гьорги - войника.
Викнала, та заплакала:
- Гьорге ле, синко Гьорге ле,
туй ли ти й, сине, сватбата?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010