* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболял ми се е млад Георги,
млад Георги, младо войниче
в Шумен града голяма,
в Шуменската болница.
Лежал е Георги, болял е
цели ми до три месеца,
от нийде писмо той няма,
ни от майка Георги, ни от баща.
Георгиеви верни другари,
те си на Георги думаха:
- Я вземи, писмо напиши
до твойта стара майчица -
да дойде, да те погледне,
че стават случки всякакви.
Георги другари послуша,
седнал е писмо да пише.
В писмото пише и говори:
"По-скоро, мамо, да дойдеш,
че аз се, мамо, посгодих
за една мома шуменка -
на снага тънка и висока,
на лице бяла и румена,
на име Манлихерова."
Георгиева стара майчица,
тя си писмото получи,
получи и го разчете.
Събрала е тънки дарове
и се за път загласи.
Като на път тръгнала,
вървяла, що вървяла,
минала поле широко,
настала гора зелена,
посред гора - дърво високо,
под дърво - бистър кладенец,
седнала да си почине.
На ума й се дочуло
музика да свири
и сама си рекла:
"Тази е сватба Георгиева,
по-бърже ази да вървя,
да си сватбари застигна."
Вървяла, що е вървяла,
кога към града наближи -
войници смъртник носеха.
Баба войници продума:
- Я си смъртника сложете
и му лицето открийте,
смъртника да си оплача,
че и аз имам синка убита
в тая пуста Чаталджа.
Войници смъртника сложиха
и му лицето откриха.
Кога го баба погледна -
нейният синка, горкият.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012