* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболял ми се млад Георги,
млад Георги, младо войниче,
у Шуменските казарми.
Лежал ми Георги, болял ми,
цели ми девет години.
Георгьовите верни другари
и те на Георги думали:
- Георге ле, верен другарю,
я вземи карта пощенска,
напиши писмо последно,
до твоите мама и тати.
Георги другари послуша,
написа писмо последно,
до своите мама и тати,
написа и го изпрати.
Мама му писмо получи,
получи и го прочете,
в писмото пише, нарежда:
"Мамо ле, стара майчице,
ази се, мамо, посгодих,
за една мома шуменка,
на снага тънка, висока,
на лице бяла, червена,
на име млада Малихерка."
Мама му се много зарадва,
нагласи дари всякакви,
че за Шумен тръгнала,
да му другари дарува.
Кат се над Шумен надвеси,
на тамян й замирисало,
ней й наум хрумнало,
тази е сватба Георгьовата.
Тръгнала по-бързо да върви;
като сред Шумен стигнала,
среща й смъртник идеше.
Тя си смъртника спряла,
спряла да си свещ запали;
кога се над смъртник надвеси,
тя си Георги познала,
викнала, че заплакала:
- Георге ле, мама, Георге ле,
туй ли тий, мама, сватбата?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.