* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболял ми са млад Гьорги,
млад Гьорги, младо войниче,
във Шуменските болници,
във Шумен града голяма.
Лежал ми Гьорги, болял ми
тъкмо ми девет месеца.
Гьоргеви верни другаре,
те си на Гьорги думале:
- Я иди, Гьорге, я иди,
земи си карте пощенско,
тайно си писмо напиши
на майка си, на татка си,
да дойдат тебе да видат,
със теб е, Гьорги, незнайно,
може би всичко да стане.
Гьорги другаре послуша,
тайно си писмо написа
на майка си, на баща си.
В писмото пише, говори:
"Да дойдеш, мамо, по-скоро,
че аз се, мамо, посгодих
за една, мамо, шуменка -
на лице бяла червена,
на снага тънка висока."
Майка си Гьорги послуша,
за Шумен града тръгнала,
за Шуменските болници.
Вървяла, що е вървяла,
край Шумен града стигнала,
седнала да си почине.
От далеч идат войници -
музики жално свиреха.
Като до ней дойдоха,
тя на войници казала:
- Я ми умряло сложете
да викна, да го оплача,
че имам сина убита
във тази пуста Чаталджа!
Кога умряло сложиха,
майка си Гьорги познала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010