* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболял ми се млад Георги,
млад Георги, младо войниче,
в Шумен града голяма,
в шуменската болница.
Лежал ми Георги, болял ми
цели ми до три месеца;
от нийде писмо той нямал,
ни от баща, ни от майка.
Георгьови верни другари,
те са на Георги думали:
- Я вземи карта пощенска,
на майка си писмо напиши,
да дойде, да те погледа.
Георги другари послуша,
на майка си писмо написа,
писмото пише и говори:
"По-скоро, майко, да дойдеш,
че аз се, майко, посгодих
за една мома шуменска,
на лице бяла-червена,
на снага тънка, висока."
Георгъовска стара майчица
писмото получава и прочита,
отвори пъстри сандъци,
извади дари сърмени,
сърмени и копринени -
млада булка да дари.
Тя си за Шумен тръгнала,
вървяла, що вървяла,
до сред пътя е стигнала,
седнала да си почине;
отсреща чува музика,
сама си баба мислеше:
"По-скоро трябва да вървя,
младите да си опростя,
докато не са венчани."
Когато баба наближи,
музика жално свиреше,
не беше сватба с булка,
войници ковчег носеха.
Баба войници думаше:
- Я си ковчега сложете,
да си аз смъртника видя.
Войници ковчег свалиха;
баба смъртника като видя,
тя си е сина познала.
Викнала баба, заплакала:
- Синко ле, Георги ле,
това ли ти е сватбата,
сватбата и венчавката?
Как ще те майка прежали,
прежали, още забрави?
Войници ковчег вземаха
и там го нейде заровиха
във вечен покой да остане.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.