* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболя се млад Георги,
млад Георги, младо войниче
у Шумен града голяма,
във Шуменската болница.
Лежал е Георги, болял е
цели ми до три месеца,
отнийде писмо той няма,
нито от майка, ни от баща.
Гьоргеви верни другари,
те си на Георги думаха:
- Много си, Георги, почернял,
почернял още погрознял,
я земи писмо напиши
на твойта стара майчица.
Георги си писмо написа,
писмото пише, говори:
"По-скоро, майко, да дойдеш,
че съм се, майко, посгодил
за една мома шуменка,
на снага тънка висока,
на лице бяла румена,
на име Малихерова."
Кат' си майка писмо получи
и си писмото прочете,
спретни дарове събрала
за млада булка да дари
и си на пътя тръгнала.
До Шумен града стигнала,
до Шумен между лозята
седнала да си почине,
насреща й иде музика,
музика още войници,
сама си баба говори:
"Таз ще е сватбата Гьоргева,
по-скоро трябва да вървя
да си младите опростя."
Не беше сватба със булка,
войници смрътник носели,
баба войници думала:
- Я си умрялото сложете
да викна да го оплача,
че имам синка убити
във тая пуста Чаталджа.
Като умрялото сложили,
баба сина си познала,
сина си Георги рождени,
и викнала та заплакала:
- Георге ле, рожбо мамина,
братка ти, мама, убиха,
във тая пуста Чаталджа,
а ти ме, мама, калесваш
да дойда, мама, на сватба,
че си се, мама, посгодил
за една мома шуменка -
на лице бяла румена,
на име Малинхерова.
Аз зная, мама, аз зная,
че сега във войната
не можеш да се ожениш,
не можеш да се посгодиш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010