* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Хей, хей, разболе ми се млад Георги,
млад Георги, младо войниче
в Шумен града големи, (2)
в Шуменските казарми.
Че майка му писмо получава:
"Когато писмо получиш,
веднага, мамо, да тръгнеш,
че ази се, мамо, посгодих,
посгодих, мамо, ожених,
за една мома хубава,
на лице бела, цървена,
на снага тънка, висока,
на име Малихерова."
Баба йе писмо получила,
бела погача омесила,
веднага за Шумен тръгнала.
Хей, хей, вървела, що е вървела,
кога й в Шумен стигнала,
на среща й идат войници,
и си смъртник носеха.
Кога ги баба приближила,
баба на войници думаше:
- Войници, мили войници,
я си смъртник свалете
да си го баба оплаче.
Хей, хей, че и аз имам сина убитога,
при тая пуста Чаталджа!
Войници смъртник оставиха,
кога се баба наведе
над смъртник да го оплаче,
кога е баба погледнала.
Хей, хей, кога е баба погледнала
това е нейният Георги.
Почнала баба да нарежда:
- Синко ле, Георгьо, синко ле,
защо ме, мама, калесваш,
че си се, синко, посгодил,
посгодил, синко, оженил?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010