* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболял ми се е Георги,
млад Георги, младо войниче,
в Шумен града голяма,
в Шуменската казарма.
Малко е Георги поболял,
ала много погрознял.
Георгиеви верни другари,
те си на Георги думаха:
- Георге ле, верни другарю,
малко си, Гьоре, поболял,
ала си много погрознял...
Да вземеш писмо да пишеш,
на твоята стара майчица,
хем хитро да я излъжеш:
"Я ела, майко, в Шумен,
че аз се малко посгодих
за едно моме шуменка -
на снага тънка-висока,
на лици черно-черничко,
на име, мале, Херова."
Георги другари послуша
взема, писма написа,
и го на майка изпрати.
Майка му писмо получи,
получи и го прочете,
много се е зарадвала,
скъпи е дарове вземала
и за Шумен тръгнала.
Вървяла, що и вървяла,
близо до Шумен стигнала,
до Шумен до лозята.
Седнала да почине.
Сама си баба говори:
- Да ставам аз, да вървя,
че няма млади да сваря,
млади да си опростя.
Отдолу иде музика,
музика свири на умряло,
бабичка дума войници:
- Я си умряло сложете,
умряло да си оплача,
двама сина войници,
двама умрели имам!
Войници умряло слошиха,
като се баба навела -
това нейния син Георги...
Викна, та заплака!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010