* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Имала майка, имала,
дор двама сина имала,
и ги войници изпратила -
единия в Чаталджа,
другия в града Шумена.
Гьорги се болен разболе,
другари Гьорги думаха:
- Гьорги ле, верен другарю,
я вземи карта пощенска,
на майка си писмо напиши,
че стават случки всякакви.
Гьорги другари послуша,
на майка си писмо написа,
писмото пише, говори:
"Да дойдеш, майко, да дойдеш,
да дойдеш, да ме споходиш,
дребни дари да донесеш,
сватбата да ми надариш,
че съм се, майко, аз сгодил
за една мома шуменка -
на снага тънка, висока,
на лице бела, червена,
на име Манлихелова."
Майка си писмо прочита,
със радост дари събира
и е за Шумен тръгнала.
Вървели, що са вървели,
кога е край Шумен стигнала,
край шуменските гробища,
седнала да си почине.
То й се чуло музика,
майка си бързо помисли:
"Това е Гьоргю сватбата,
защо не ставам да вървя,
ще ми се Гьорги разсърди."
Станала майка, тръгнала;
насреща идат войници,
след войниците музика,
войници умрело носеха.
Майка им дума продума:
- Войници, мили мамини,
я си умрелото свалете,
та майка да го оплаче,
че имам сина загинал
в тая пуста Чаталджа.
Войници умрело свалиха,
кога си майка погледна -
то било нейният Гьорги.
Викна си майка, заплака:
- Мамини двама синове,
как ще ви мама прежали,
как ще ви мама забрави!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.