* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Снощи си писмо получих
от нашето момче Василчо.
Получих и го прочетох,
писмото пише, говори:
"По-скоро, мале и тате,
по-скоро при мен елате,
дано ми душа сварите!"
Йорданка денка надена,
Тодор си конче възседна.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
навлезли в поле широко.
Войници пладне пладнуват.
Баба войници думаше:
- Войници, млади момчета,
знайте ли, баба, знайте ли,
мойто момче Василчо?
Войници баба думаха:
- Знайме го, бабо, знайме го,
вчера го ний погребахме,
в черна го земя турихме...
Викнала баба да плаче,
да плаче, люто да кълне:
- Да даде Господ, дай, Боже,
царете да се избият,
кат мойго сина Василчо!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010