* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболял ми се е млад Гьорги,
млад Гьорги, младо войниче
във Шумен града голяма,
във Шуменската болница,
че лежа Гьорги, че боля
цели ми девет месеца.
От нигде хабер нямаше,
ни от майка, нито от баща.
Гьоргеви верни другари,
те си на Гьорги думаха:
- Много си, Гьорге, почернял,
почернял, Гьорге, погрознял,
я вземи писмо напиши
на свойта стара майчица
да дойде да те погледа,
че стават случки всякакви.
Гьорги другари послуша,
че си писмо написа
до свойта стара майчица.
Писмото пише, говори:
- По-скоро, мале, да дойдеш
във Шумен града голяма,
че аз се, мамо, посгодих
за една мома шуменка.
На снага й тънка, висока,
на лице бяла румяна,
на име Манлихерова.
Гьоргева стара майчица,
тя си писмото получи,
получи и го прочете.
Събрала дари навсякъде
за Шумен града тръгнала.
Вървяла, що е вървяла,
до Шумен града стигнала,
до Шумен между лозята.
Седнала да си почине.
Срещу й идат войници,
войници, още музика.
Баба тогаз си говори:
- Туй ще да й сватба Гьоргева,
младите да си опростя.
Не е било сватба Гьоргева,
войници смъртник носеха.
Баба войници думаше:
- Войници, мили, бабини,
я ми умряло сложете
да седна да го оплача,
че имам синове умрели
долу ми, долу в Чаталджа -
не ги е мама оплаквала.
Войници смъртник сложили,
викнала, та заплакала:
- Гьорге ле, синко Гьорге ле,
аз зная, синко, аз зная,
че сега й, синко, войната,
не можеш да се посгодиш,
не можеш да се ожениш.
Паднала, от мъка умряла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010