* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Имала баба, имала е,
имала е един син Стояна.
Пратила го баба, пратила,
Стоян войник да служи.
Стоян си писмо писал:
"Дойди, майко, дойди,
че съм се сгодил, майко,
с една мома врачанска -
на лице бела румена,
на име пушка манихерка."
Баба като дочула,
силно се зарадвала.
Сутринта рано станала,
бяла погача омесила,
кратунка с вино напълни
и се хубаво баба уми,
и се оплете, и стана баба,
тръгна сватба да сватбува.
Върве баба, колко върве,
стигна до Шуменски лозя,
музика й се чуе, свири
и седна баба да си почива.
Кога гледа отсреща, войници -
мъртвец на носилка носеха.
Кога при баба стигнаха,
бабата си попитаха:
- Къде, бабо, си тръгнала
с тая кратунка вино?
Баба на войници разправя,
че баба има един син Стоян
и войник го е пратила.
Стоян на майка си пишеше,
пишеше, че се е сгодил
с една мома врачанска -
на лице бяла румена,
на снага тънка висока,
на име пушка манихерка.
Войници на баба думаха:
- Къде, бабо, ще идеш,
че тоя е твоя син Стоян,
който на носилка го носиме?...
Баба на войници думаше:
- Шиник жълтици ви давам -
свалете го и отвадете го да го видим!
Войници на баба думаха:
- Не можем, бабо, не можем,
и ние сме под отговорност.
И само сандъка свалиха,
баба на сандъка паднала...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010