* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболял ми се й млад Гьорги
в Шумен града голяма,
в Шуменската болница,
ден здрав Гьорги, два болен.
Негови верни другари,
те си на Гьорги думаха:
- Гьоргьо ле, верен другарю,
я вземи писмо напиши
на твойта стара майчица,
че стават случки всякакви.
Гьорги другари послуша,
че взема писмо написа
на неговата майчица.
В писмото пише, говори:
"Майко ле, стара майчице,
щом писмо, майко, получиш,
получиш и си прочетеш,
скоро при мене да дойдеш,
че и аз се, майко, посгодих,
посгодих, ще се оженя
за една мома шуменска,
на лице бяла, румена,
на снага тънка, висока,
на име - Мален Херова."
Щом писмо майка получи,
получи и го прочете,
събрала е тънки дарове,
ленени и копринени,
памучни и боюрзючни
и си за Шумен тръгнала.
Вървяла, що е вървяла,
на край Шумен стигнала,
седнала да си почине,
ала надолуне гледа.
Кога надолупогледна,
отдолу идат войници
със военната музика.
Баба си рече на ума:
"Дали е сватба Гьоргева
или е смъртник войнишки?"
Кога войници дойдоха,
баба им тихо говори:
- Войници, мили, бабини,
сложете мъртвия на земя,
на земя да го оплача,
че и аз имам синка убит
в таз пуста Чаталджа.
Войници бабу послушаха,
на земя мъртвия сложиха,
баба си Гьоргя познала,
викнала, та заплакала:
- Гьорге ле, мило мамино,
като ме мама калеса,
на сватба, мама, да дойда,
нали си рекох на ума,
сега й време военно,
каква й сватба Гьоргева?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010