* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболял ми се млад Георги,
млад Георги младо войниче,
в Шумен града голяма
в Шуменската болница.
Лежал е Георги болял е
цели ми до три месеца.
От нигде писмо той няма -
нито от майка, нито от баща.
Гьоргьови верни другари
те си на Георге думаха:
- Много си, Георге, почернял,
почернял, още посинял
я вземи писмо напиши
до твойта стара майчица -
да дойде да те погледне,
че стават случки всякакви.
Георги си писмо написа
в писмото пише говори:
"По скоро, майко, да дойдеш
в Шумен града голяма
че аз се, майко, посгодих
за една, майко, шуменка
на снага тънка висока
на лице бяла румена
на име Манлехерова."
Майка му писмо получи.
Като си писмо прочете
спретни дарове събрала
за млада булка да дари
и си на път потегли
за Шумен града голяма.
Вървяла що е вървяла
до Шумен града стигнала
до Шумен между лозята.
Седнала да си почине.
Като си баба седеше
на среща й иде музика
музика още войници.
Сама си баба говори:
"Тази ще да е сватба Гьоргева
по-скоро трябва да вървя
да си младите опростя,
до гдето не са се венчели."
Не беше сватба с булка.
Войници смъртник носеха.
Като умряло сложиха
баба сина си познала -
сина си Георге рождени.
Веднага писна заплака.
Като си плаче нарежда:
- Георге ле, рожба мамина,
братя ти майка убиха
в тази пуста Чаталджа,
а ти сега ме калесваш
на твойта сватба да дойда!
Аз зная майко, аз зная
че сега е майко войната
не можеш да се ожениш
не можеш да се задомиш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.