* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболял ми се й млад Стоян,
млад Стоян, младо войниче
във Шумен града голяма,
във Шуменската болница.
Стоян другари думаше:
- Другари верни, сговорни,
вземете книга, мастило,
на мама писмо пишете.
В писмото, братя, пишете,
че аз съм се тука посгодил
за една мома шумненка -
на лица бяла, червена,
на снага тънка, висока,
на име Манлихера.
Майка му писмо получи,
голямо даре събрала
и е за Шумен тръгнала.
Вървяла, що е вървяла,
шуменски лозя стигнала,
седнала да си почине
и малко хлебец да хапне.
Седяла и е слушала -
в Шумен музика свирела
и тъжно камбани биели.
И си е мама мислила
дали е сватба Стоянова.
Станала и потеглила;
като е в града навлязла,
среща й идат войници,
войници смъртник носеха.
Бабичка дума войници:
- Войници, млади юнаци,
я си смъртника свалете,
да взема да го оплача -
и аз имам син починал.
Кат' си смъртника сложили
и тя си Стояна познала,
викнала и заплакала:
- Стояне, синко Стояне,
туй ли ти е сватбата,
сватбата и венчилото!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010