* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболял ми се е млад Георги,
млад Георги, младо войниче
в Шумен града голяма,
в шуменските казарми.
Лежал ми е Георги, болял ми е,
цели ми девет месеца.
Георгеви верни другари,
те си на Георги думаха:
- Георги ле, верен другарю,
много си, Георге, почернял,
почернял, Георге, погрознял,
я вземи писмо напиши
до твоята стара майчица,
да дойде да те погледа,
че стават случки всякакви!
Георги си писмо написа:
"По-скоро, мамо, да дойдеш,
че аз се, мамо, посгодих
за една мома шуменка,
на лице бяла, червена,
на снага тънка, висока,
на име Малехерова!"
Майка си писмо получи,
получи и го прочете;
почнала дарове да събира,
дето ще булка дарява.
Като си баба тръгнала,
вървяла, що е вървяла,
над Шумен града стигнала,
седнала да си почине.
Отдолу идат войници,
войници умряло носеха;
баба войници видяла
и на войници думаше:
- Я ми умряло сложете,
да викна, да го оплача.
Като умряло сложиха,
баба си Георги познала
и викнала, та заплакала:
- Туй ли ти е, мамо, сватбата!
И паднала баба, умряла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.