* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболял ми се й млад Гьорги,
млад Гьорги, младо войниче
във Шуменската казарма,
че лежал Гьорги, че болял
цели ми девет месеца,
ден синей Гьорги, ден жълтей.
Гьоргев'те верни другари,
тий на Гьорги продумат:
- Гьорге ле, верен другарю,
защо си толкоз пожълтял?
Гьорги другари думаше:
- Другари, верни, сговорни,
аз съм, другари, бре, болен,
и тука трябва да умра.
Гьоргев'те верни другари,
и тий на Гьорги продумат:
- Гьорге ле, верен другарю,
я вземи карта пощенска,
на майка си писмо напиши,
да дойде, да те обиди.
Гьорги другари послуша,
вземал е карта пощенска,
на майка си писмо пишеше,
с дребни го сълзи облива,
писмото пише, съдържа:
"Я ела, мамо, при мене,
я ела да ме обидиш,
че аз се, мамо, посгодих
за една бяла шумненка."
Написва и го изпраща
и се от душа раздели.
Гьоргев'та стара майчица
и тя си писмо получи,
получи и го прочете,
заклала й пиле петровско
и за Шумен е тръгнала.
Вървяла, що е вървяла,
до Ченгел село стигнала,
седнала да си почине.
Отдолу идат войници,
редом войници вървяха,
дребни си сълзи ронеха,
музика жално свиреше.
Бабичка дума войници:
- Коя е тази бе сватба?
Войници баби думаха:
- Бабичко, стара майчице,
таз е Гьоргевата сватба.
И тя си жално заплака:
- Таз ли ти й, Гьорге, сватбата,
дето ме, Гьорге, калеса?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010