* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Лежал Гьорги, лежал,
цели ми девет месеца;
никъде писмо той няма -
ни от майка, ни от баща.
Гьорги му верни другари,
те си на Гьорги думаха:
- Много си, Гьорге, почернял,
почернял, Гьорге, погрознял,
я вземи карта пощенска
мама си писмо напиши,
на мама си и на татко си!
Мама си писмо написа:
"По скоро, мамо, да дойдеш
в Шумена града голяма,
че аз се, мамо, изгодих
за една мома шуменка!
Да вземеш, дари всякакви,
сватове да си надариш."
Мама му писмо получи,
получи и го прочете,
по-скоро дари събрала
във Шумена града тръгнала.
Вървяла, що е вървяла,
стигнала Шумен лозята,
седнала да си почине...
Среща й иде музика,
музика, още войници;
баба си сама думаше:
"Тази е сватба Гьоргева,
по-скоро ази да вървя
сватбата да си посрещна!"
Като ги баба срещнала,
войници умряло носеха;
баба войници думаше:
- Я си умряло сложете,
умряло да си оплача,
че и аз имам умряло
във таз' пуста Чаталджа!
Войници умряло сложиха,
като го баба открила,
тя сина си познала,
викнала та заплакала:
- Гьорге ле, сине Гьорге ле,
за тебе майка тръгнала,
затуй ли дар избирала,
нали булка да дари!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.