* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболял се млад Георги,
млад Георги, младо войниче
в Шумен града голяма.
Лежал ми Георги, болял ми
цели ми до три месеца.
От нигде писмо той нема,
ни от майка, ни от баща.
Гергюви верни другари,
те си на Гьорги думаха:
- Я вземи, писмо напиши
до твойта стара майчица.
Георги си писмо написа,
до свойта стара майчица:
"Да дойдеш, мамо, да дойдеш,
че аз се, мамо, посгодих
за една шуменка -
на лице бяла, червена,
на снага тънка, висока,
на име Манликерова."
Като си баба писмо получи,
получи и го прочете,
тънки дарове събрала
и си за Шумен тръгнала.
Вървяла, що си вървяла,
въз Шумен между лозята
седнала да си почине.
Среща й иде музика,
музика жално пищеше;
баба си сама помисли:
"Туй не е сватба с булка".
Станала, че тръгнала;
среща й идат войници
и си смъртник носят.
Баба войници думаше:
- Я ми смъртника пуснете,
аз него да си оплача,
че и аз имам синка войниче.
Като го баба отвила -
сина си Гьорги познала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.