* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболял ми се млад Георги,
млад Георги, младо войниче
във Шуменските болници.
Там лежал Георги, там болял.
Най-сетне на майка си писмо писал:
"Майно ле, стара, майно ле,
я приготви дари всякакви,
че аз се, мамо, посгодих
за една мома шуменка."
Кат получи мама писмо и прочете,
тя си дари всякакви приготви
и за Шумен потегли.
Вървяла, що е вървяла,
стигнала поле широко,
сред поле, дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Седнала бабичка да си почине
и студена вода да пие.
Погледнала надолу и нагоре,
какво ми чудо да види -
войници цяла дружина,
войници умряло носеха.
Баба войници думаше:
- Войници, мили бабини,
я си умрялото смъкнете,
да си баба умрялото оплаче.
Като си умряло долу сложиха,
какво ми чудо бабичка да види -
нейния Георги младия.
Викна бабичка да плаче,
да плаче и да нарежда:
- Георге ле, мама, Георге ле,
Георге ле, младо войниче,
туй ли ти й, мама, сватбата?
Затуй ли дари да глася,
на пътя войници да даря?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010