* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболял ми се млад Гьорги,
млад Гьорги, младо войниче,
във Шумен града голяма,
във Шуменската болница.
Лежал е Гьорги, болял е,
цели ми до три месеци,
от нигде писмо той няма,
нито от майка, ни от баща.
Гьоргьови верни другари,
те си на Гьорги думаха:
- Много си, Гьорге, почернял,
почернял, Гьорге, посърнал.
Я вземи, писмо напиши
на твойта стара майчица,
да дойде, да те погледа,
че стават случки всякакви...
Гьорги си писмо написа,
писмото пише, говори:
"По-скоро, майко, да дойдеш
във Шумен града голяма,
че аз се, майко, посгодих,
за една мома шуменка,
на снага тънка и висока,
на лице бяла, румена,
на име Манлихерова."
Майка му писмо получи.
Като си писмо прочете,
спретни дарове събрала,
за млада булка да дари
и си на път тръгнала,
за Шумен града голяма.
Вървяла, що е вървяла,
до Шумен между лозята,
седнала да си почине,
насреща иде музика,
музика, още войници.
Сама си баба говори:
- Тази е сватба Гьоргева,
по-скоро трябва да вървя,
да си младите опростя,
догдето не са венчани...
Не беше сватба със булка,
войници смъртник носеха.
Баба войници думаше:
- Я ми умряло сложете,
да викна, да го оплача,
че имам сина убит,
във тази пуста Чаталджа!
Като умряло сложиха,
баба сина си познала,
сина си - Гьорги рождени.
Веднага писна, заплака:
- Гьорге ле, рожбо мамина,
брата ти, майка, убиха
във тая пуста Чаталджа,
а ти сега ме калесваш,
на твойта сватба да дойда.
Аз зная, майка, аз зная,
че сега, майка, войната,
не можеш да се ожениш,
не можеш да се задомиш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012