* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Едничък Георги на мама,
расна ми Георги порасна.
На Георги писмо пратиха,
да отиде войник да служи,
в Шумен град голям.
Мама си Георги изпрати.
Служил е Георги, що служил,
до една цяла година.
Георги се болен разболя,
лежи Георги ще умира.
Георги другари казваше:
- Другари, верни сговорни,
вземете карта пощенска,
черно писмо да пишете,
до мама го изпратете,
хитра я лъжа излъжете -
ние си Георги сгодихме,
за една мома шуменка...
Това си Георги изказа
и с милна се душа раздели.
Георгьови верни другари,
те взели карта пощенска,
черно си писмо писали,
до майка му го пратили.
Георгьова стара майчица,
тя си писмо получи,
получила и прочела,
и се на писмо разбрала,
викнала и заплакала,
взела платно ленено
и към Шумен града тръгнала.
Вървяла, що е вървяла,
кога до Шумен отиде,
край Шуменските казарми,
по път войници срещнала,
умрял на ръце носили.
Георгьова мила майчица
на войници казала:
- Давам двеста оставете го,
давам триста открийте го,
открийте го, за да го видя!
Войници го оставили,
оставили и открили.
Къде го е тя видяла,
видяла и познала,
викнала и заплакала:
- Сине Георги ле, Георги ле,
това ли, сине, женилка,
шуменска земя - булчето?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010