* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболял се млад Георги,
млад Георги, младо войниче.
Лежи ми Георги болен,
тъкмо ми до три месеца.
Никому нищо не каза,
на най-верния другар - капитана каза:
- Капитане, верни капитане,
аз си от нигде никого нямам,
една си вярна майчица имам.
Пиши й, капитане, пиши й,
че се е Георги млад войник разболял!
Да сбира майка дарове,
на сватбата да ми дойде.
Майка си писмо получи
и се е за сватба стегнала,
и е на път тръгнала.
Вървяла майка, що вървяла,
музика насред път сретнала.
Майка си мисли,
че е Гьоргевата сватба сретнала.
Кога майка сватба сретнала,
то не била сватба с булка -
lойници смъртник носеха.
Баба на войници думаше:
- Синове, мили бабини,
я ми умряло сложете,
умряло да си оплача,
че аз имам сина войника,
може да е моя син загинал,
баба да си умряло оплаче.
Кога умряло сложили,
баба сина си познала,
викнала, та заплакала,
три дни и нощи не млъквала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010