* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболял ми се млад Стоян,
млад Стоян, младо войниче
в шуменските казарми.
Че болял Стоян, че лежал
цели ми пет месеца.
Стоянови верни другари,
те на Стояна думали:
- Я вземи молив и лист
майка си писмо напиши;
по-скоро тука да дойде,
да дойде да те навести.
Стоян другари послуша,
майка си писмо написа:
"Мамо льо, стара майчице,
писмото като получиш,
за Шумен града потегли,
че аз се, мамо, посгодих
за една мома шуменка."
Стоянова стара майчица,
като писмото получи,
из двори ходи и пее,
дари купува, събира -
булката да си надари.
И за Шумен е тръгнала,
по-малко е вървяла,
повече е бягала.
Като Шумен стигнала
че покрай лозята седнала
седнала да си почине.
Чула музика да свири;
скочила и побягнала
и наум си е казала:
"Това й Стояновата сватба."
Като града наближила,
войници умряло носели.
Майка му ги помолила:
- Сложете, баби, умрялото,
като майка да го оплача,
че и аз имам син-войник,
син-войник на име Стоян.
Войници умряло сложили,
майка му го познала,
викнала и заплакала
и на ковчега й останала!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.