* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболял ми се млад Георги,
млад Георги, младо войниче.
Лежи ми Георги болен
в Шумен града голяма
в дивизионната болница.
Угади се Георги, че ще умре,
Георги другари думаше:
- Другари, верни събрани
в десен ми джоб бръкнете,
там имам пари, вземете,
че ми карта вземете
и на мама писмо пишете.
Другари карти купили
и му писмо писали,
писали и изпратили.
Майка му писмо получи,
получи и го прочете.
Писмото пише, говори:
"Мамо ле, мила майчице,
по-скоро мамо да дойдеш,
че ми момиче пристана,
момиче бяла шуменка.
Срамно ми е да я поведа,
свидно ми е да я оставя."
Георгевата майчица
напълни торба с дарове,
в събота рано ранила,
за Шумен града потегли.
Като до Шумен стигнала
военна музика свиреше,
войници смъртта носеха,
носеха, черно знаме вееха.
Георгевата майчица
тя на войници думаше:
- Георге ле, мама Георге ле,
таз ли ти е, майка, булката,
таз ли ти е, майка, сватбата.
Викнала, та го оплакала,
развърза торба с дарове
и всички войници дарила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.