* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболял ми се млад Георги,
млад Георги, младо войниче.
във Шуменската болница.
Лежал е Георги, болел е
цели ми дор при месеца,
от нигде писмо тей няма,
от майка, нито от баща.
Георгеви верни другари
те си на Георги думаха:
- Много си, Георги, посинял,
посинял още потъмнял.
Я стани, писмо напиши
на твойта стара майчица,
че стават случки сякакви,
не знае човек, не знае,
каква ли случка ще стане.
Георги другари послуша,
стана и писмо написа:
"По-скоро, мале, да дойдеш
в Шумена града голяма,
във Шуменската казарма,
че съм се, мале, я сгодил
за една мома Шуменка,
на снага - тънка, висока,
на очи - ясна Денница."
Баба си писмо получи,
тънки дарови събрала,
за млада булка да дари,
събрала и е тръгнала.
Вървяла, що е вървяла,
сред Шумен, насред лозята,
там си е баба седнала,
седнала да си почине.
В Шумен свири музика,
тогаз е баба станала
и си сама продумала:
- Айде по-скоро да ходим,
таз ще е сватба Георгова,
младите да си опростя,
докато не са венчани.
Тръгнала баба да върви,
сред Шумен среща музика.
Не било сватба със булка,
войници смъртник носеха.
Баба войници продума:
- Я да го, баби, свалите
да викна да го оплача,
че и мен ми момче загина
на Битолската граница.
Войници смъртник сложиха…
Като е баба зърнала,
не било друго войниче,
а е найн син, млад Георги.
Викнала баба да плаче:
- бате ти, майко, загина
на Битолската граница
а ти ми, синко, оставаш
в Шумен града голема,
в Шуменско гробище.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010