* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболял ми се млад Стоян,
млад Стоян, младо войниче,
в Шумен, град голям,
в Шуменските болници,
че лежа Стоян, че боля,
около пет-шест месеца,
много ми Стоян почерня,
много ми Стоян погрозня.
Другари на Стоян думаха:
- Стояне, верен другарю,
толкова време като лежиш,
никакво писмо си нямаш.
Я вземи, писмо напиши,
на вашите да се обадиш,
че стават случки всякакви.
Стоян другари послуша,
че взема карта пощенска,
ситно си писмо написа,
до майка си го адресира,
писмото пише, нарежда:
"Да дойдеш, майко, да дойдеш,
в Шумен, град голям,
ази се, майко, сгодих,
за една мома Шуменка,
на снага - тънка, висока,
на лице - бяла, червена,
на име Маленхерова."
Стоянова стара майчица,
на Стоян си писмо получи,
получи и го прочете,
много се горката зарадва.
Тънки си дарове събрала,
в Шуменград отишла.
Вървяла, що е вървяла,
насреща й смъртник идеше,
войници смъртник носеха,
музика жалко свиреше.
Майка войници продума:
- Я си смъртник сложете,
да викна, да го оплача,
че и него го майка раждала!
Войници смъртник сложиха.
Стоянчова стара майчица,
нали си е Стоян познала,
викнала, та заплакала:
- Стоянчо, синко Стояне!
Туй ли ти е, синко, сватбата?
Туй ли ти е, мама, булката?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010