* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Какъв ми помен станало
в Одрин града голяма,
Одринските крепости -
кървава й зора изгряла,
по-люто слънце припече,
и ужасен бой започнал.
Топове често гърмява,
куршуми кат дъжд валява,
гранати често падава,
войници в окопи гниева.
Най-напред падна млад Георги,
млад Георги, младо войниче.
Георги другари думаше:
- Дайте олам, дайте ми,
дайте ми карта пощенска,
дайте ми перо и мастило
язи да си писмо напиша
на мойта стара майчица.
Дали му перо и мастило,
дали му карта пощенска,
Георги си писмо пишеше,
пишеше и нареждаше:
"По-скоро, мале, да дойдеш!
Ази се, мале, посгодих
за една мома одринка,
одринка, белокамленка,
за черна земя девойка,
за зелена морава..."
Гергьовта стара майчица,
като си писмо получи,
станала та й тръгнала,
вървяла що вървяла,
като е до Кукуш допряла,
до Кукушките кладенци,
седнала е да си почине,
малко хляб да пояде,
студена вода да пие.
Кат се надолу обърна,
отдолу идат войници,
музика жално свиреше,
барабани леко биева.
Баба й на ум хрумнало:
"Таз сватба да не й Гергьовта?"
Като до баба достигнали,
то не било сватба,
а най ми било смъртник.
Баба си войници думаше:
- Я си смъртника сложете,
аз да си него оплача.
Сложили, та го открили
и като баба видяла,
викнала да й заплакала:
- Георге ле, мама, Георге ле,
туй ли ти й, мама, годата,
туй ли ти й, мама, сватбата?...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010