* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Гьорги млад войник отиде,
в Шумена града голяма,
в Шумена, в артилерията.
Колко се е време минало,
Гьорги се болен разболя,
лежал е Гьорги, болял е,
цели ми три месеца.
Другари Гьорги думаха:
- Гьорге ле, верен другарю,
вземи писмо напиши
на твойта стара майчица,
че стават случки всякакви,
може млад да загинеш.
Гьорги другари послуша,
бързо си писмо написа:
"По-скоро, мамо, да дойдеш,
в Шумена града голяма.
Аз съм се, майко, посгодил,
за една мома от Шумен,
на снага тънка и висока,
на име Малиерова."
Майка му писмо получи,
бързо е дари събрала,
право в Шумен отиде.
Като е слязла от влака,
за казармата потегли,
отдалеч още слушаше,
камбани бият на умряло,
музика свири оплаква.
Тя си сама думаше:
"Коя ли е майка изгорена,
изгорена - почернена."
Кога си в казарма отиде,
Гьорги всред двора лежеше,
с бял го чаршаф покрили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010