* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболял ми се е млад Георги,
млад Георги, младо войниче,
в Шумен града голяма,
в Шуменските казарми.
Гергьови верни другари
и те си на Георги думаха:
- Много си, Георги, почернял,
почернял, Георги, погрознял.
Я вземи, писмо напиши,
на твоята стара майчица,
че стават случки всякакви.
Георги си писмо написа,
на майка си го изпрати.
Майка си писмо получи
и си писмото прочете,
писмото пише, говори:
"По-скоро, мамо, да дойдеш,
аз се, мамо, сгодих
за една мома шуменка,
на снага, тънка, висока,
на лице бяла и червена."
Георговата стара майчица
вземала е дарове всякакви
и за Шумен тръгнала.
Вървяла, що е вървяла,
отсреща й идат войници,
войници смъртник носеха,
баба войници думаше:
- Войници, млади момчета,
я си смъртника снемете,
да си умрялото оплача,
че аз имам син останал
в тази пуста Чаталджа.
Войници смъртник снемаха,
баба си сина познала,
викнала и заплакала:
- Георге ле, синко Георге ле,
защо ме, майка, излъга,
аз зная, синко, аз зная,
сега е, синко, войната,
че сега сватба не бива...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010