* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболя ми се, разболя,
разболя ми се млад Георги,
млад Георги, младо войниче,
във шуменските казарми.
Лежал ми Георги, болял ми й,
цели ми до три месеца,
от нийде писмо нямаше -
от баща Георги, от майка.
Георгьовите другари,
те на Георгя думаха:
- Я вземи, Георге, я вземи,
на ваште песмо напиши.
Георги другари послуша,
че взема, писмо написа,
и го у село изпрати,
до свойта мила майчица.
Майка му писмо получи,
кат го получи, прочете,
на писмо пише, говори:
"Майно ле, стара майчице,
да вземеш, майко, да вземеш,
да вземеш при мен да додиш,
при меня в града Шумена,
че аз се, майко, посгодих
за една мома шуменка -
на снага тънка, висока,
на лице бяла, червена,
на име Малинхерова."
Майка му дари събира
и за Шумена тръгнала,
като край града стигнала,
там си имало чешмица,
баба при чешма отиде,
седнала да си почине
и прясна вода да пие.
Дочуло й се музика,
Баба се права изпраи,
издолу иде музика,
музика, още войници,
войници носят умряло.
Баба войници думаше:
- Пуснете това умряло,
да викна, да го оплача,
че из си имам син войник.
Войници пущат умряло,
пущат го и го отхлюпят,
баба си Георги познала,
викнала и заплакала...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010