* * *

Владика се потурчва

Та чуло ли са, разбрало,
какво са йе чудо сторили?
Да е за нещо, ни защо:
владика беда бедило,
че либи булче емирче...
Из черкови го извеле,
във джамия го вовеле.
Синьо му джубе съблекле,
а зелено му облекле;
златна корона свалиле,
шарена чалма завиле
и ходжата си викале,
владика да кимбиняса
за пусто булче емирче.
Дето си булче стоеше,
земя се на две препукна
и булче в земя потъва;
дето владика стоеше,
сини огньове гореха.
Ка го видяха турците,
тие се турски кланяха
и по турски са молеха;
и владика са турски кланяше,
кавурски бога молеше:
- Стори ма, Боже, стори ма,
стори ме и направи ме
на какво годе пиленце,
далеко да си захвръкна,
вов светогорски манастир,
та прядна слуга да стана!
Де стоя Господ, та слуша,
та си го стори, направи,
на сиво пъстро пиленце,
та си далеко захвръкна,
на светогорски манастир,
та прядна слуга йе станал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.