* * *

Владика се потурчва

Де се е чуло, видяло,
владика да се потурчи!
Да било нещо за какво -
за едно бяло кадънче.
Че са го вели, повели,
в белберница го завели,
бяла му брада бръснеха,
жълти му мести обуват,
зелен му сарък виеха.
От белберница го извели,
във джамия го завели,
турци се турски кланяха,
и то се турски кланяше;
турци се турски молеха,
той се български молеше:
- Боже ле, Боже милички,
стори ме, Боже, стори ме
една ми синя гълъбка,
да кацна, Боже, да кацна
на нашта черква българска -
турската й вяра лошава,
тя на лошаво мирише,
на едри, дребни кученца,
на сухо бъзе варено!
Де гиди, вяра българска!
Тя на хубаво мирише -
на едър, дребен босилек,
на цариграшки бял тамян
и на ален катмер каламфир!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.