|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Владика се потурчва
Де ми се й чуло, видяло,
владика да се потурчи
за едно бяло кадънче?
Владика слазя от горе,
от горе, от манастиря,
от манастирска черкова;
кадънче излязло от баня,
от баня, от баш хамама,
лятна го й роса побила.
Владика бръкна в джобове,
извади бяло жувренце,
лятна му роса избърса.
Как го турците видяха!
Турците каил не стават,
че си владика уловиха,
че му брадата бръснеха,
бръснеха, да го потурчат.
Дето брадата падаше -
вощени свещи светеха;
дето владика стъпваше -
на кръст се земя препуква.
Че го в джамия завели,
завели и потурчили.
Лазарци, Еленско (СбНУ 27, № 195 - "Насила потурчен владика").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|