* * *

Владика се потурчва

Де се е чуло и видяло,
владика да се потурчи,
не било нищо, ни защо,
че са се на бас хванали
кадия и владиката,
за знаен ден Гергьовден -
владика дума в понеделник,
кадия дума във вторник,
на книга не са гледали,
кога на книга гледали,
паднало се във вторник.
Тъй се на бас хванали:
- Ако се падне във вторник,
владика турчин ще стане,
ако се падне в понеделник,
кадия ща се българи!
Кога в черква отишъл,
владиката с кадията,
двама в книга гледали,
паднало се във вторник -
стана владика да тръгна,
че на берберя отиде,
отиде да се обръсне.
Владиката дума берберю:
- Айде ме, олън, обръсни.
Даде хиляда - не рачи,
даде му до три хиляди,
че тогаз го обръсна.
Като го белберин бръснеше
синьо се небе пръскаше,
ясни си звезди капеха,
а попови се чудеха,
чудеха и се маяха,
един други думаха:
"Каква е тази работа,
де са е чуло видяло
владика турчин да стане?!"
Кат от берберина излезе,
отложи злато корона,
наложи фесо алено,
изул е жълти чентени,
обул е турски зелени,
изул е черни ботуши,
обува турски червени,
че взема бяло кадънче,
не било бяло кадънче,
най-било черно циганче,
тогаз владика плачеше,
думаше, сълзи ронеше,
жални си думи думаше:
"Клета му душа проклета,
който на книга не гледа!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.