* * *

Мома и винари/кираджии. (1. Биляна платно белеше)

Хубава, Маро, вардарко,
вардарко, Маро, винарко.
Мара е платно белила
над криви реки вардарски,
вардарски, Маро, винарски.
Път поминаха вардаре,
вардаре, млади винаре.
Тия си, Маре, говорят:
- Хубава, Маро, вардарко,
вардарко, Маро, винарко,
ял, Маро, да ти сложиме
от наше вино цървено,
от бяла медна ракия.
Мара вардаре говори:
- Вардаре, млади винаре,
Мара ви неке виното,
виното и ракията,
еми ви иска момчето,
момчето ръбъджийчето,
дето ръбъта караше,
ръбъта с биволите.
Я вардаре Мара говорят:
- Вардарко, Маро, винарко,
нашето момче е главено,
главено, още менено
за тежка бяла дунавка,
за поповата дъщеря.
Мара винари думаше:
- Кога през гора вървите,
от гора пиле да хвръкне,
биволи да се подплашат,
момчето да се премаже.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.