* * *

Мома и винари/кираджии. (1. Биляна платно белеше)

Мари Димко, моме Димко!
Димка бели бяло платно
на реката кережийцка,
кережийцка, разлоганцка.
Оттам минат кережийе,
на Димка си отговарят:
- Мари Димко, моме Димко,
дай ни, Димко, от платното,
от платното пол'вината,
ние на теб - от виното,
от виното пол'вината!
Димка си хми отговаря:
- Киражийе, разлогане,
я ви не ща от виното,
от виното пол'вината,
я си искам нова момче,
дето върви, бре, най-напреж,
дето кара девет коня,
десетия с баш ракия!
Тия си хи отговарят:
- Мари Димко, моме Димко,
я той си е оглавено,
за сватба харч караме!...
Димка си хми отговори:
- Л'ако си е оглавено,
живо-здраво да си иде,
л'ако не е оглавено,
по път да се разболее,
порти душа да предаде,
да му пукнат девет коня,
девет коня с руйно вино,
десетия с баш ракия!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.