|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и винари/кираджии. (1. Биляна платно белеше)
Гюрийо, моме Гюрийо!
Гюрия бели на река,
на тая река ситница
под тая круша дробница;
на мермер камък чукаше
с позлатена бухалка.
Заминаха кираджии,
кираджии разложани,
па на Гюрия говорят:
- Гюрийо, моме Гюрийо,
дай ни, моме, от платното,
от платното, от кърпите,
ние тебе от виното,
от виното, от ракия...
А Гюрия им говори:
- Е виека, кираджии,
кираджии разложани,
я ви нечу от виното,
от виното, от ракия,
туку сакам най-младото,
най-младото кираджийче,
щото кара девет коня,
десетия яаница.
А кираджии говорят:
- Гюрийо, моме Гюрийо,
оно си е оглавено,
вино му е за сватбата.
А Гюрия им говори:
Е виека, кираджии,
кираджии разложани,
ако си е оглавено,
живо дома да си иде
и вино му за сватбата;
ако не е оглавено,
по път да се разболее,
по път душа да изскокне,
виното за спомен да е.
Ка е клела, така било -
по път се е разболяло,
по път душа изскокнала,
виното за спомен било!...
неуточнено, Дупнишко (СбНУ 5, с. 69, № 7).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|