* * *

Кое венчило е най-добро

Стоян Маринки думаше:
- Любе Маринко, Маринко,
ти кат' си на три венчила,
кой те най-хубаво гледаше,
кое е любе най-вярно,
най-вярно и най-сговорно?
Тя му Маринка думаше:
- Любе Стояне, Стояне,
я велех да ти не кажа,
ма чунким си ме запитал,
я тебе право ще кажа -
да не се нещо докачиш!
Първо ми любе, Стояне,
той беше много сиромах,
сиромах, селски говедар;
на рамо дърва носеше,
по ока брашно свърташе,
та си децата хранеше,
ма вечер, кога дойдеше,
във уста мед ми носеше!
Второто любе, Стояне,
той беше много болярин -
с колата брашно мелеше,
с колата дърва носеше,
ма беше много зилярин.
Той вечер, кога дойдеше,
мене на ръжен печеше,
децата вънка пъдеше!
Я пък ти, любе Стояне,
твойто е неизказано
и още неиздумано!
Кога навънка излезеш,
на брашно белег оставяш,
на манджа лишан все туряш,
пък мойте деца, Стояне,
кога се в къщи завърнат,
тие за манджа прегледват!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.