* * *

Кое венчило е най-добро

Марко Дафинке думаше:
- Дафинке, второ венчило,
пьк аз на тебе - третото.
Нещичко ще те попитам,
но право ще ми обадиш.
Кажи ми, либе Дафинке,
с кое венчило най-добре,
най-добре, либе, прекара,
дали с първото, второто,
или с мене, третото?
Дафинка Марко продума:
- Аз ще ти кажа, Марко ле,
но главата ще ми отрежеш,
ако, либе, узнаеш...
Марко Дафинка пак дума:
- Кажи, Дафинке, не бой се,
аз няма нищо да кажа,
с кого най-добре прекара?
Дафинка Марко продума:
- Какво да кажа, Марко ле?
Бог да го прости първия.
Той беше сетен сиромах,
селски говеда пасеше
с ока брашно носеше,
на кeрeмида съм месила,
пита на жътвари съм пекла,
девет кумици венчахме,
девет съм пити месила,
Бог да го прости, ще кажа!
С него добре прекарах.
Малко ни е било писано
двамата да се доведем.
Вторият, какво ще кажа?
Бог да го прости и него.
Той беше среден чорбаджия.
До три кумици венчахме,
до три съм пити месила,
три пити, три зимничани.
И него добро ще кажа.
А ти си Марко чорбаджи,
чорбаджи, Марко, болярин,
третият най-проклетият.
Една кумица венчахме.
Една съм пита месила,
ръжена и попържана.
Кога на сватба отидохме,
на баша, Марко, седнахме,
булката вино залива,
всичките мюжде даваха.
Два часа седя до тебе,
доде й мюжде ти хвърлиш!
Джобове, Марко, бъркаше,
два черни гроша извади,
на кумичката ги даде:
"Вземи, кумичке, мюждето!"
Към мен се, Марко, обърна
и се високо провикна:
"Я дай си, жена, мюждето!"
В срам си, Марко, потънах,
какво, Марко, да хвърля,
като си нямах един грош?...
"Я дай си, жена, питата,
дето я на кумичка донесе!"
С уста ми викаш - снеми я,
с очи ми викаш - вдигни я.
Та ти си Марко, третия,
третия, най-проклетия!
Марко го ядно доядя,
люто се Марко разсърди,
че си камата изкара,
та й главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010