* * *

Кое венчило е най-добро

Демир Стоянка думаше:
- Стояно, либе Стоянке,
нещичко жа те попитам.
Девет години станаха,
кат сме се двама събрали,
не съм та, либе, питала,
като си на три венчила,
с кого ти беше най-добре -
първото или второто,
или със мене третото?
Стояна на Демир думаше:
- Либе Демире, Демире,
не смея, либе, да кажа,
да ми главата не отрежеш.
Демир Стоянка думаше:
- Либе Стоянке, Стоянке,
я кажи, либе, не бой се.
Ако ти глава отрежа,
аз ти се, либе, заклевам,
ръцете да ми изсъхнат,
изсъхнат дор до лахтете.
Почна Стоянка да казва:
- Бог да го прости първия,
той беше много сиромах -
по кило брашно купува,
простичка манджа готвехме,
яла я сладко ядяхме.
Ах, гиди, пръвна пръвнина,
ах, гиди, първо венчило,
макар, че беше най-беден,
с него ми беше най-добре,
най-добре и най-весело.
Кога му гости дойдеха,
с ядене не ги гощава,
със вино не ги поеше,
а най със сладки хорати.
Весело ги посрещаше,
сладко ги изпровождаше...
А пък със втория, Демире,
нито зле, нито пък добре -
девет сме булки венчали,
и девет деца кръстили.
С тебе, Демире, третото -
имане, олан, безкрайно.
Опустяло ти имането,
кога си живот нямаме.
Кога ни гости дойдеха,
ти тогаз жа се разсърдиш,
накриво жа ме изгляваш,
гостите жа си изпъдиш.
Ах, гиди, пръвна пръвнина,
ах, гиди, първо венчило,
макар че беше най-беден,
с него ми беше най-добре,
най-добре и най-весело...
Като чу Демир тез думи,
че той се люто разсърди,
извади ножче мънинко,
че й главата отряза,
без да си спомни клетвата.
Мина са малко, не много
и ръцете му изсъхнаха,
както му беше клетвата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.